КВАС1, ква̀сът, ква̀са, мн. няма, м. 1. Вещество, съставено от микроскопични гъбички, предизвикващи ферментация, което се примесва в тесто за бухване; мая. Оттатък в пруста майка ѝ замеси прясна пита и сега се канеше да забърква квас. Кл. Цачев, ГЗ, 24. Ванко впи очи в хляба, който издаваше топъл дъх на квас и препечено. М. Грубешлиева, ПИУ, 287. У прецедената вода натопи кваса и го замеси с малко брашно да стане тесто, колкото за един хляб. Лет., 1872, 254. Стопанка грижовна замесва тестото / и квас му притуря да шупне доволно, / та хлябът изпечен по-сладък да бъде. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 6. // Малко количество тесто, в което се примесва това вещество за начало на ферментацията и което се добавя към цялото останало брашно. Заранта с така тупналия квас ще замеси тестото и тогава квасника втасва no-скоро. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 204. Хлябът, с който ся храним, прави ся от житно брашно, което изпърво ся замесва с кисело тесто, квас, па ся подържи няколко време на топло. С. Веженов, X (превод), 89. В петък са кваса месяли, / в неделя зели булката. Нар. пес., СбНУ ХХЦ—XXIII, 63.
2. Прен. Съвкупност от черти, особености, които са причина за някакви прояви. И той, като се обърна към учениците си, съветува ги да са пазят от кваса на фарисейското лицемерие. Н. Михайловски, ССИ (превод), 143. Завоеванието беше вече много пъти възстановявало спокойствието и утвърдявало османската власт. Но квас от размирия все съществуваше. С. Бобчев, СОИ (превод), 78.
3. Етногр. Народен предсватбен обред — засевки. Засявам на квас.
◊ Бабин квас. Диал. Растение дебелец; тлъстига, кашличавче, тучница (Н. Геров, РБЯ). Бирен (пивен) квас. Диал. Бирена мая.
КВАС2, ква̀сът, ква̀са, мн. няма, м. Руско национално слабоалкохолно питие със сладникавокисел вкус и кафеникав цвят, приготвяно от ферментация на ръжен хляб или тесто, плодове и под. И всичките тези болярски закуски, обеди и вечери, .. полети обилно със задморски вина и наситени с разни московски лакомства, като започнеш от рибите със запръжка и без запръжка, .. и свършиш с неизменния руски квас, се превръщаха в постоянни гуляи с весели песни. Д. Рачев, СС, 189. Руският солдатин тежко преминава без своята обикновена храна — ръжен хляб, кисело зеле, квас. НБ, 1877, бр. 63, 246.
— Рус. квас.