КВА̀СЕН1, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който е приготвен с квас. А върху една подвижна лавица стояха зимно време квасните хлябове, а по Великден — козунаците. Ив. Хаджийски, БДНН II, 16. Ти си научен да ся храниш с печен, солен и квасен хляб. Й. Груев, КНЗ (превод), 12. За порестата кожа са твърде полезни белтъчните маски със стипца, с лимонов сок , .. или квасните маски .. За приготвяне на квасна маска — в 5 на сто квасен разтвор се пуска парченце мая, докато стане маса, подобна на сметана. ВН, 1961, бр. 3073, 4.
◊ Квасни гъбички. Биол. Микроорганизми, които се съдържат в маята, кваса и др. и предизвикват ферментация на различни продукти. Когато наблюдаваме с микроскоп препарат от хлебна или бирена мая, виждат се много овални дребни клетки — квасни гъбички. Те са едноклетъчни гъби, които се хранят сапрофитно. Размножават се чрез пътуване. Бтн VI кл, 82. От действието на особен род микроскопични гъбички (квасни гъбички, спиртни ферменти ..), гроздена и плодова захар се разлагат на етилов алкохол и СО2. Хим. VII кл, 1950, 129.
КВА̀СЕН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от квася като прил. Само в съчет.: Квасено мляко. Гъсто мляко с възкисел вкус, приготвено чрез специални ферменти; кисело мляко, подквасено мляко. Черешовчани бяха мераклии на квасеното мляко. То беше гъсто, хванало отгоре жълтеникава корица и като го ядеш, повече ти сладни, отколкото накиселява. Кр. Григоров, ПЧ, 139. Квасеното мляко се предпочита поради редица преимущества, които има. К. Рашков и др., ДБ, 96.