КВА̀СЕНЕ1, мн. няма, ср. Спец. Отгл. същ. от квася1 и от квася се. Квасене на мляко.

КВА̀СЕНЕ2 ср. Отгл. същ. от квася2 и от квася се. Сеното е изложено на продължително квасене и е изгнило.


Източник: Речник на българския език (онлайн)