КВА̀СНЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Хляб, замесен с квас. Заранта с така шупналия квас ще замеси тестото и тогава квасникът втасва no-скоро. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 204. Не се сети да ни омеси квасника, .., а все наготово чака да седне на софрата. Д. Кисьов, Щ, 132-133. Пенчо ле, либе, Пенчо ле, / топъл съм квасник месила, / турнах го, либе, да втаса. Нар. пес., СбНУ XXV, 105. Болници лежат, квасници летат. Погов., СбНУ IX, 189.
2. Сватбен, обреден хляб, приготвян на засевки; квасичняк, косичняк (Н. Геров, РБЯ).
◊ Като <ръжен> квасник (квасници) се подувам. Много, в голяма степен се подувам. Разбиването на буците започна, .. Дори и на здравата буля Николица ръцете се подуха като квасници и тя не можеше място да си намери от болки. Ст. Марков, ДБ, 509. Надул се е като ръжен квасник. Н. Геров, РБЯ II, 359.