КВА̀СЯ1, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Прибавям подкваса към прясно мляко, за да се получи квасено, кисело мляко; подквасвам. — Едно време продаваха кисело мляко е гювечи, та се режеше като сирене. Нямаше капка вода, а па сега какво правите? .. — Ами вземай си прясно [мляко], па си го кваси дома си! Ст. Даскалов, СЛ, 387. — А ти обичаш ли да готвиш? .. — Не. Мога само да квася мляко. З. Сребров, Избр. разк., 218. Млякото, което дояха от кравите или овцете, квасеха привечер. К. Ламбрев, СП, 317. квася се страд.
КВА̀СЯ2, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Мокря. Иванка сменяше непрекъснато мокрите кърпи върху челото на болния. Квасеше дланите на ръцете му и стъпалата на краката с вода и оцет. П. Здравков, НД, 104. Покривите на постройките бяха без керемиди, дъждът мокреше добитъка, квасеше сеното. А. Гуляшки, ЗР, 226. Сърбаше начесто рядката картофена чорба, за да кваси черните залъци сух хляб. П. Славянски, ПЗ, 145. От планината слязоха двамина млади мъже конници. Единият е ранен. Ясна кръв кваси загорялата рана на бедрото му. А. Каралийчев, ПГ, 83. Един ден Хитър Петър бил в гората за дърва, цял ден дъждът го квасил, щото се върнал вир-вода. Христом. КМ II, 189. квася се страд., възвр. и взаим. Селяните знаят де са квасят ликата, на какво място и как и онзи, който е ходил покрай реките, тряба да е видял такива трапища до реките, пълни с вода, в които стоят да киснат лика. Ил. Блъсков, ПБ III, 51.
КВА̀СЯ СЕ несв., непрех. Покривам се или се напоявам с течност; мокря се. Завалена на лявата си страна, тя [сърната] бе проточила дългата си шия към ручея и черната ѝ муцунка едва се квасеше във водата. Д. Калфов, Избр. разк., 35. Земята се кваси със кръв и сълзи. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 28. „Фърли си, Русо, детено, / с конине да го стъптеме, / напред Русана да броди, / да ми се коня не кваси.“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 23.