КВА̀ЧА, -иш, мин. св. -их, несв. Диал. 1. Непрех. За жаба или птица — квакам. Патиците пухат с криле и остро, настойчиво квачат из курника: ква-ква-ква! Ил. Волен, ДД, 61.
2. Непрех. За квачка — издавам специфичен звук — кло-кло, обикн. когато съм раздразнен; клокам2, клопам1, клоча2. Аз знам, че която кокошка много квачи, малко яйца снася. Ив. Вазов, Съч. XXV, 79. Сяка квачка около своите пилета квачи. Погов., Π. Ρ. Славейков, БП II, 146.
3. Прех. Мътя. Еднаж беа нашле една лубеница и беа я сториле от камила яйце, та беа седнале со ред да го квачат камилското яйце. Нар. прик., СбНУ IV, 202.