КВА̀ЧИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. 1. Който е на квачка, на кокошка; кокоши.
2. Прен. Който няма стойност, качества; нищожен, никакъв. — Ами името ти, името ти, боже мой! Защо не го промениш? Моля ти се, д-р Квачков! .. А бе, баща ти не се ли е казвал Иван, Драган, Стоян, .., та си взел този прякор, прикачен на рода ви кой знае за какви квачи способности. Ст. Л. Костов, М, 46.
◊ Търговец на квачи кожи. Диал. Неспособен, слаб търговец.