КВА̀ЧКА ж. 1. Кокошка, която мъти или е измътила малки пиленца. Двата нови инкубатора и квачките излюпиха хиляди пилета. О. Василев, Т, 242. От десетина кокошки, които имаме, нито една не легнала за квачка. Г. Мишев, ЕП, 149. Нашата квачка, / крачка по крачка, / гиздаво ходи, / пилета води. Чичо Стоян, ЧК, 78. Насаждам квачка.
2. Разг. Като собств. име. Обикн. членувано. Съзвездието Плеяда. На друго място групирането на звездите не е толкова плътно; пример за такъв звезден куп, който спада към категорията на така наречените отворени звездни купове, е познатата на всички звездна групировка Плеяда (Квачка). Астр. XI кл, 1964, 96. Куцар дигна очи към звездното небе и по Квачката разбра, че сърната го води на юг — към границата. А. Каралийчев, ПГ, 47.
3. Диал. Детска игра, при която децата се нареждат едно зад друго около едно от тях, което ги води. // Прен. Дете, което води групата при тази игра. Квачката [при играта] се изправя и зад нея у коланя ѝ се улавя едно момиче, у него — друго, докато се наловят сичките едно у друго, щото направят една върволица. СбНУ VI, 221.
◊ Като квачка. Разг. 1. В съчет. с налитам, спускам се и др. Яростно, ожесточено. Плачът от стаята и спокойните намусени лица на стражарите я [майката] наведоха на мисълта, че те вече всичко знаят и за нея не остава нищо друго освен да налита като квачка, да кълве и дращи, но да запази тези, които беше отделила от себе си. X. Русев, ПС, 76. — Нали знаеш, че със снахата не се спогаждаме? .. Да помилвам детето, тя като квачка се спусне отгоре ми. Ст. Чилингиров, РК, 109. 2. В съчет. с гледам. Сърдито, враждебно. Двете снахи, всяка зела страната на своя мъж, се гледаха като квачки. Й. Йовков, ΒΑΧ, 191. 3. В съчет. със събирам и др. Грижовно, майчински. — Не знаеш ли детето ѝ как се вика? — Аха! Давид. Чувах я да го прикотква като квачка около себе си. Д. Талев, С II, 303.
— Друга (диал.) форма: к у в а̀ ч к а.