КВЀСТОРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от квестор. Пристъпи се към определение числото на бюрото на конгреса. Реши се да се избере един председател, един подпредседател, който да изпълнявал квесторска длъжност, и трима секретари. Н, 1895, бр. 19-20, 153. Квесторски задължения.


Източник: Речник на българския език (онлайн)