КВЀЧЕРУ нареч. Диал. Обикн. в съчет. с предл. кон, на. Надвечер, привечер; квечер, квечерина, вечери. Во нея [пещерата] живеле мечки и волци, а тога тие не биле тука, биле излезени кон квечеру негде на лов. СбКШ, 39. Квечеру се турци сговарая / по вечера кони да стегая, / полуночи Дунав да пливая, / къде петли Влашко да зароба. Нар. пес., СбНУ XLIII, 566. О, Лазаре! / Кой те виур отвеа / на квечеру на вода? Нар. пес., СбБрМ, 493.