КВИ, (удвоено) кви-квн, (утроено) кви-кви-кви и (удължено) кви-и-и междум. За наподобяваш на звука, издаван от свиня, прасе, обикн. при тревога. Имаше си баба прасенце. То беше беличко, хубавичко, със завита опашница, с тънко гласенце. Като викнеше кви-кви-кви, сърцето на баба се топеше от радост. Елин Пелин, ПР, 97. Грухти свинята майка и върви, / .. / подире ѝ дванадесет прасета — / и блъскат се, и тичат: / кви-кви-кви! Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 61.