КВИК, квѝкът, квѝка, мн. няма, м. Квичене на свиня или куче. Един ден, .., чувам, вратникът шумно се отваря и по двора се разнася рухтене и квик. — Свиня е докарал тато, свиня! Т. Влайков, Пр I, 237. За да ги разтърве, той вдигна пушката си и стреля малко встрани от [кучето] Подвиг, който все още се боричкаше в мъглата, — три педи над главата му и няколко крачки напред. Подвиг веднага скочи от скалата и с квик се хвърли в краката му. Ст. Волев, МС, 56.