КВЍНТА ж. 1. Муз. Петата степен на диатоничната гама. Най-доброто съзвучие после октавата бива между основния тон и неговата квинта, т. е. между do u sol, защото е две вълни на do влизат равно три вълни на sol. И. Гюзелев, РФ, 231.
2. Муз. Интервал между два тона, разположени на пет степени един от друг в тоновата стълбица. Според броя на степените, включени между тоновете на интервала, интервалите биват: .. квинта (..) включва пет степени и се означава с числото 5. Св. Четриков, ОУМ, 20. Различаваме следните видове интервали: прима, секунда, терца, кварта, квинта, секста, септима и октава. Пеене VI кл, 28. // Квинтакорд. Свиря квинта.
3. В игра на карти — пет поредни по големина карти от един цвят при едно раздаване у един от играчите (които му носят допълнителни точки). Имам квинта до дама.
— Лат. quinta през ит. quinta. — И. Н. Гюзелев, Физика, 1874.