КВЍНТЕСЕНЦИЯ ж. 1. Книж. Най-съществената, най-главната и представителна част на нещо. В тези 80 акварела с често повтаряща се тематика е събрана квинтесенцията на неговото изкуство, на неговата естетика. ВН, 1960, бр. 2743, 4. Би помислил, че режимът на народняците е бил квинтесенцията на законността и свободата, на справедливостта и спестовността. Бълг., 1902, бр. 451, 1.
2. Истор. Според Аристотел и древните философи — пети, основен и най-съществен елемент на телата (ефир), извън приеманите дотогава четири (вода, земя, въздух и огън). Алхимиците скоро се убедили, че елементите на Аристотел и Гебер не са достатъчни за превръщането на неблагородните метали в злато и сребро и прибягнали до учението за основната същност на телата (Аристотел), наречена от римляните квинтесенция. Хим. VII кл, 1950, 5. А от какво са направени небесните тела? Не са ли от нетленна материя — квинтесенция? Сл. Боянов, СК, 164.
— От лат. quinta essentia ‘пета същност’.