КВИНТЀТ м. Муз. 1. Камерно музикално произведение за петима изпълнители — певци или инструменталисти, всеки от които има отделна партия. Той [Бетховен] се залавя за работа на два пъти, в резултат на което първия път написва едно трио за струнни инструменти (..), а втория път — един струнен квинтет. В. Йонова и др., Б (превод), 29. Бяха изпълнени: четири прелюдии и фуги за пиано, клавирен квинтет в сол минор. Духов квинтет. Инструментален квинтет.
2. Инструментален или вокален състав от петима музиканти, който изпълнява предимно камерна музика. Духовият квинтет „Гевандхаус“ в състав: Ерих Лист — флейта, Зигфрид Кибенер — кларинет, Петер Фишер — обой, проф. Ерих Пенцел — валдхорна и Вернер Зелтман — фагот, е един от най-прославените европейски камерни ансамбли. ВН, 1960, бр. 2638, 4.
— От ит. quintette.