КВИТ нареч. 1. При гл. съм в мн. а) Означава, че взаимоотношенията обикн. между двама души са уредени; в едно и също положение, при равни условия (сме). — Съжалявам, че не му лепнах и друга плесница — И той те удари — квит сте. Ив. Вазов, Д, 6. — А сега вуйчо ти не иска и да чуе за тебе... — завърши не без огорчение бай Михаил. — Е, значи сме квит... — каза Бенко. — И аз не искам да чуя за него... Ал. Бабек, МЕ, 267. — Ха така... Усмихни се, Жак .. Само гледай да не събудиш котките... — И се подиграваш на всичко отгоре! .. — А ти не се ли подиграваш? Вече сме квит... Хайде, не се сърди, Жак! С. Таджер, ПНМ, 34. б) Означава, че сметките между две лица са уредени, че две лица взаимно са се издължили.
2. Като междум. Рядко. Край, свършено, всичко е уредено. — Нали още не са те изключили ..? — Защо пък да ме изключат? — Отгде да знам? .. — А ти навярно си си все същият догматик и сектант! — Квит! — извика главният редактор. — Значи довечера ще дойдеш с мен на събранието, а за утре ще видим. Л. Дилов, ПБД, 98.
— От фр. quitte ‘издължен, разплатен’, през нем. quitt и рус. квит. — Хр. Драганович, Наполеон Бонапарт, 1850.