КВИТАНЦИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от квитанция. Той мина напред, отключи касата, измъкна парите и квитанционните кочани, сложи всичко на масата пред Мечкарски. Ст. Марков, ДБ, 222. Бенковски извади голяма подвързана квитанционна книга, прошита на две места с червени и зелени кордели. Л. Стоянов, Л, 46.