КВО̀РУМ м. Книж. 1. Само ед. Определен от закон или устав най-малък задължителен брой на присъстващите на събрание, заседание и под., за да се смятат решенията му правомерни, редовни. Той ми показа протоколно решение, но аз не съм сигурен дали то е взето с необходимия кворум. Г. Узунов, СбСт, 271. Общото годишно събрание от 1872 г., .., се отлага поради липса на кворум. М. Арнаудов, БКД, 203. Моят събеседник, организаторът на събранието, .., се заозърта тревожно. Все още нямаше мнозинство или както се казва — нямаше кворум. РД, 1960, бр. 326, 2.
2. Рядко. Събрание на определен състав, орган. Преди няколко дни в Кьолн се събраха на съвещание около 700 западногермански банкери .., преди започването на Първата и Втората световна война също заседаваха подобни банкерски кворуми. ОФ, 1958, бр. 4395, 3.
— От лат. quorum (praesentia sufficit) ‘чието (присъствие е достатъчно)’, през рус. кворум или нем. Quorum.