КЕБА̀ПЧЕ, мн. -та, ср. Обикн. мн. Цилиндрично оформени късове смляно месо с подправки, които се пекат на скара. Купихме едно биволе от Избегли, направихме го на кайма. Вангелакито с дълги пръсти правеше едни кебапчета като вретенца. Н. Хайтов, ДР, 40. Обърна се към чирака си: — Иди да вземеш едно кило вино и петнайсет кебапчета. Т. Харманджиев, КЕД, 61. Върху изнесена на плочника маса Вучо беше сложил мангал с жар и върху нея скара. Той печеше кебапчета. Г. Белев, ПЕМ, 57-58.