КЕБАПЧЍЙНИК, мн. -ци, м. Място, огнище, където се пекат кебапчета. Поръча си кебапчета. Кебапчията спеше своя следобеден сън, но накараха съседа Ибиш ахчията да разпали кебапчийника и да ги опече. Т. Харманджиев, КЕД, 103. От дълги години Кото Караманеца бе свикнал да държи в дясната ръка машите, да търкаля с тях кебапчетата по скарата на кебапчийника. Т. Харманджиев, КB, 588.