КЕБАПЧЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от кебапчия. За няколко месеца само то [градчето] стана неузнаваемо .. Нямаше вече жени с чорапи в ръцете пред пътните порти, нямаше пеещи продавачи на мекици из улиците, нито димящи кебапчийски скари по тротоарите. Св. Минков, Избр. пр, 75-76. Кебапчийска работа.


Източник: Речник на българския език (онлайн)