КЕБАПЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Човек, който прави и продава кебапчета, кюфтета на скара и под. Не ме привличаха виковете на сладкодумните кебапчии, оглушили улицата с викове: — Печени кебапчета, дробчета. С. Таджер, ПМ, 163. Кебапчията се разположил пред турския ресторан, който се съдържа от няколко цариградски гърци. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 48.
— От тур. kebapçi.