КЀБЕНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от кебе; късо, малко кебе. Огнянов потърси в джеба на кебенцето си и извади един молив и едно късче хартия. Ив. Вазов, СбНУ II, 19. — И до обед няма да доживее. Я каква рана има на гърдите — каза единият от братята, повдигна кебенцето, с което бе покрит Нишков, и показа напоената с кръв превръзка на гърдите. Ем. Станев, ИК III и IV, 501-502.