КЀГЕЛ м. 1. Техн. Конусовидна форма на захарно изделие, придавана от кегелна шина. След наливане на пълнежа двете горни стени [на плика], .., се слепят една с друга, .., след което бонбонената маса се формува във вретеновидна форма (кегел). А. Генадиев и др., ТЗ, 57.
2. Печат. Големина на печатарски шрифт, която включва височината на буквата и разстоянието между печатните редове и се измерва в пунктове. Те [шрифтовете] се подразделят още и според вида на набора — на ръчни и машинни (монотипни, динотипни и т. н.), а също и според размера на кегела си, измерен в типографски пунктове. Г. Върбанов и др., НТ, 40.
— От нем. Kegel ‘конус’. — Друга форма: кѐгъл.