КЀГЛИ мн., ед. (рядко) кѐгла ж. и кѐгъл м. Спорт. 1. Ед. и мн. Дървени фигури за играта кегелбан. Съборих четири кегли. Игра на кегли.
2. Само мн. Остар. Кегелбан (в 1 знач.). Тук имаше и спортни зали, където се виждаха игрища за кегли, за пинг-понг, за баскетбол. Ал. Бабек, МЕ, 62. Той не си позволяваше никаква почивка, .., не играеше кегли, не спортуваше. Ив. Въжарова, ИН (превод), 124.
— От нем. Kegel. — В-к Знание, 1875, бр. 24.