КЕДЀР м. Остар. и диал. 1. Недъг, недостатък; кусур. Да си е и тя мома като момите, досега да ѝ е излял късмет и тогава на малката пътят щеше да е отворен. А пък то, като е с тоя кедер, я ще ѝ излезе някога късмет, я не ще. Т. Влайков, Съч. II, 245-246.
2. Грижа, нужда, кахър (Л. Андрейчин и др., БТР).
3. Пакост, повреда.
— От араб. през тур. keder.