КЀДРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от дървото кедър или от неговите шишарки. За първа път виждам всичко това. И тия села, и тия брегове, и тия кипариси, тия разперени като чадър кедрови клони. Кр. Кюлявков, СП, 13. Не зная дали е хубаво да се убие прилеп, затова го взех отново, и отидох да го оставя в кедъра .., Набрахме си кедрови орехи от това прилепово дърво. Й. Радичков, НД, 241. Той отиде да се измие, върна се, облече парадната униформа, напръска брадата си с кедрова вода, вчеса я. Ст. Дичев, ЗС II, 530. Правяха от него [кедъра] ракли, за да пазят no-важните записки, насетне мажаха с кедрово масло драгоценните на пергамеи ръкописи, за да ги предпазят от съядание и нагниваше. П. Р. Славейков, СК, 50. Кедрова смола.
2. Който се състои от кедри. Сред кедровата горичка се червенееше чудноватият покрив на стара, потъмняла от времето пагода. П. Бобев, К, 55. Отведнъж навлиза пътя / в тъмна кедрова гора. Ив. Радоев, КХЛ, 22.
3. Който е направен, изработен или получен от дървесината на кедър. През кръглите илюминатори слънцето проектираше снопове светлина върху огромното кедрово бюро. Д. Добревски, БКН, 17. Той не бе се променил. Същата дребна, превита в плещите фигура, .. И кедровата луличка между зъбите — той рядко я палеше, но тя винаги си стоеше там. Ем. Манов, БГ, 25. В кедрови ракли светяха облекла, украшения и оръжия, с драгоценни камъни. Н. Михайловски, ПА (превод), 145.
◊ Кедрово дърво; кедров храст. Кедър (в 1 знач.). И в целия чертог се носеше приятен мирис на кадения от лимоново и кедрово дърво. Н. Райнов, КЦ, 34. Тронната зала беше цяла от кедрово дърво и чудни мозайки красяха стените ѝ. Ив. Вазов, Съч. XIV, 35. Ли заплака: — Ех, горкото, / не можа да се спаси! — / После изкопа със ножа / гроб до кедровия храст / и над гроба сложи надпис. Ив. Радоев, КХЛ, 35.