КЀЖО, -то, мн. -вци, м. Диал. 1. Таралеж, еж. Пошла желкя на оранье, / .. / Насрешча ѝ ежо-кежо, / ежо-кежо — тараежо. Нар. пес., СбНУ XXIX, 38.
2. Прен. Мършав или недоразвит човек със смешна външност (Вл. Георгиев и др., БЕР).
