КЕЗАПЛЍЯ, ед. неизм., мн. -лѝи, прил. Остар. и диал. 1. Който съдържа кезап (Ст. Младенов, БТР).
2. Който е обработен с кезап. Кезаплия жълтица. Н. Геров, РБЯ II, 360.
