КЕЙ, кѐят, кѐя, мн. кѐйове, м. 1. Място на пристанище, където плавателните съдове спират за товарене, разтоварване, ремонт и др. След два дни корабът се отлепи от кея и .., намери изход към морето. Н. Антонов, ВОМ, 90. Корабчето се долепи до каменния кей и дебелото въже прелетя надолу. Ем. Манов, БГ, 221. Преминаваме покрай посивял от старост дъсчен кей. Оттук до рибарската хижа е съвсем близо. П. Незнакомов, МА, 66. Корабът продължи все по-нататък край брега, докато спря на някакъв малък кей, дето разтоварваха продоволствени стоки. Л. Стоянов, Б, 16. Птичките зъзнеха в клоните на оголените дървета. Сена носеше жълти обрулени листа, кейовете ѝ тънеха в мъгла. Е. Йончева, ЗГ, 75.
2. Крайбрежен булевард. Младежите на неговата възраст учат, .., събират се по ресторанти и домове, обличат се прилично, .., хранят се редовно — .., разхождат се по кейовете, за да се любуват на скованата от ранни ледове река. Др. Асенов, ТКНП, 159.
— От фр. quai.