КЕЙФ, кѐйфът, кѐйфа, мн. кѐйфове, м. Остар. Кеф. — А вие какво правите тука? .. — Правим си кейфа! Нали чуеш? Певаме... Ив. Вазов, Съч. XXV, 122. В. имаше обичай секи вечер да прави възлияния на Бахуса заедно с няколко приятели. Подир секий такъв кейф, В. са залавяше да са сърди, че съм му зел от джебовете пари. Ч, 1871, кн. 18, 571.
◊ Кейф сюрдисвам / сюрдисам. Диал. Правя, карам веселба. — Тука ли са кавалите на Добря? .. Да ги намажете, да ги приготвите, че довечера кейф ще сюрдисваме. Цонеолу ще ни посвири някоя от бащините си свирни. Ц. Гинчев, ГК, 50.
— От араб. през тур. keyif, keyf.