КЀЙЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от кей; малък кей. Лодката беше до кейчето, все още вързана, но моторчето ѝ вече леко бръмчеше. П. Вежинов, ДБ, 51. Към кейчето на плувната база се прилепяше катер и осветен от слънцето, приличаше на странен тромав бръмбар. Вл. Зарев, С, 1972, кн. 11, 98.