КЀКАВЕЦ, мн. -вци, м. Разг. Пренебр. Кекав мъж; кекчо. — Защо не изпълняваш заповедта ми? — Ох, умирам-м-м! — стенеше той .. — Хо-о-о, тъй ли, преструваш се, че умираш. Мислиш, че хапльо имаш насреща си, кожичката ти ще смъкна, кекавец мръсен. В. Нешков, Н, 340-341. — Свобода ли е това, ако чакаме да ни я подарят? Какви кекавци сте вие, та сте се уплашили от виенето на простите жени? Д. Ангелов, ЖС, 469.