КЀКАВО нареч. Разг. 1. С изкривени, разлюлени крака, по начин, присъщ за кекав (в 5 знач.). Кекаво разкрачен, полупрегънал колене, малко наведен напред, сякаш под някаква невидима тежина, той [Димо] стоеше несигурно и от време на време отпускаше глава като кон на пладне, когато са го връхлетели мухи. Т. Харманджиев, КB, 25.
2. Прен. Бавно, мудно. — Нашите много кекаво пипат, закъсняха много, туй трябваше да стане преди да прочетат резолюцията, ама на. Ал. Константинов, Съч., 142.