КЕКЕРА̀НА ж. Самост. (рядко) или в съчет.: Жаба кекерана. Обикн. в приказки, разкази и стихотворения за деца — епитет на жаба; кекерица. Пощел ми е рачко / снаа да си тражи, / снаа кекерана. Нар. пес., СбВСтТ, 190.
