КЕКЀРЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който има големи и изпъкнали очи; кокорест. По северната страна под брега на водата се препекваха речните костенурки и кекерестите дългокраки пъстри крекетуши жаби. Ц. Гинчев, ГК, 18. Току погледнали една голяма и кекеряста жаба изскочила от гьола. Нар. прик., СбНУ XXXVIII, 160.