КЕКЕРЍЦА ж. Обикн. в съчет.: Жаба кекерица. Дет., понякога разг. шег. В приказки, разкази и стихотворения за деца — епитет на жаба; кекерана. Сред локвата, във малката речица, / бе седнала на припек жаба кекерица. / Опулила очи / към топлите лъчи, / тя гръмовито кряскаше: ква-ква! Д. Подвързачов, Б, 68. Още със скачането си от влака тичам право към Искъра, като нагласявам едновременно пръта u кроя как да пипна една по-едричка кекерица. Няма по-хубава стръв за сома от жабата. Д. Калфов, ИТШ, 19. Разлюти се рако, / па на жаба каже: / — Ой жабо, жабо, / жабо кекерице. Нар. пес., СбНУ XXIX, 39.