КЕЛА̀Р м. 1. Диал. Зимник, изба. И си отиде [в] земни келари. Ст. Младенов, БТР I, 1015.
2. Килер (Н. Геров, РБЯ).
3. Остар. Домакин на манастир.
— От гр. κελλάρι. — Друга форма: кeра̀л.
