КЕЛЕМА̀ ж. Диал. Келеме (в 1 знач.); келемия. — Де са сега тия келеми, тия целини — Няма ги. Й. Йовков, ΒΑΧ, 99. Пролетта идеше гладна и суха, .. Кърищата бяха пусти, нивите — заплевени, келемите се увеличаваха. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 131. — Ако не ти се работи, кажи да му търсим колая .. Няма да оставя нивите си келеми .. Казакът сведе виновно глава. Г. Караславов, СИ, 99.