КЕЛЕМЀ, мн. -та, ср. Диал. 1. Изоставена необработена земя; орница, келема, келемия. Овцете пасяха край Реката, в една изоставена от много време неорана нива, келеме. Д. Фучеджиев, Р, 67. — Нека умра аз, па ще те видим тогава! — Ще продам тия келемета и ще ида да работя из градищата, няма да слугувам на Хаджиоловите! И. Петров, ЛСГ, 10.
2. Прен. Недостоен, негоден или несериозен човек; келеш. „Знаем ви вас, келемета такива!“ — рече си със злоба и неподозирана дързост Кидерев. „Сега ми се перчиш, а на фронта такива като тебе гледаха да се сврат в някоя тилова дупка!“ Г. Караславов, ОХ IV, 205. Англичаните и американците няма да оставят тук да се разпореждат келеметата. Кр. Григоров, ТГ, 89. Попитах я какво има, да не е направило някаква беля онова келеме. He, детето било послушно. Й. Попов, ЧП, 47.
— От араб. през тур. keleme.