КЕЛЕПИРДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Простонар. Неодобр. Човек, който търси келепир, който се възползва от келепир (в 1 знач.); използвач. Дядо поп е голям келепирджия. Той прибира сичко, щото и да му падне на ръка. Хр. Ботев, Съч. 1929, 89. — Къде и да идеш, в който град, село, паланка, колиба и да отседнеш, обявиш ли спектакъл и откриеш каса, най-напред запристигат гратисчиите, мухтанджиите, келепирджиите и използвачите, на български казано. Чудомир, Избр. пр, 80. Антисемити, явни и открити спекуланти и келепирджии, търговци на едро и дребно сноват като вълци и дебнат сигурна плячка. С. Таджер, ПНМ, 200.