КЀЛКА ж. Остар. и диал. 1. Пришка, струпей по главата, обикн. от кел, краста; келя. Кога попъплят по главата тия струпеи, обикновено се наричат келки. Лет., 1871, 139.
2. Засъхнала пришка, пъпка от обрив; келя. От дванадесетий ден шарката земе да засъхва и по нея стане струпка (келка). Й. Груев, КН 7 (превод), 110. Чирките най-сетне ся пукнат и като им изтече гнойта, тии засъхнат и ся покрият с черни или мургави струпки (келки). Лет., 1874, 82. ● Обр. Прахуляците се лепяха на келки по маслото и образуваха все по-дебела защитна броня. О. Василев, ЖБ, 397.
3. Келява жена (Н. Геров, РБЯ).