КЕЛЛЀ, мн. няма, ср. Остар. Обикн. в съчет. със захар, шекер. Глава (в 22 знач.). Четворица душ .., купиха едно келле .. захар. Хр. Данов, ТПЧ, 353. Както в другите, тъй и в това отделение [на изложението] ся виждаха всички фабрикати на неизмеримата натура. .. Тука батальони от глави (келле) захар, .. По-нататък имаше изложена в стъклени долапи разни захарни фабрикации в най-елегантна форма. Лет., 1874, 234. Фигурата на конуса, който има кръгло основание и постепенно са свива към върха, позната е всякому (захарна глава или келле шекер е конус). Д. Витанов, НС (превод), 72.
— От перс. през тур. kelle.