КЀЛНЕР м. 1. Служител в ресторант, сладкарница и под., който сервира храна и напитки; сервитьор. Келнери в дълги бели ризи със синьо везани краища се провираха между масите и ловко носеха отрупаните табли. Ст. Дичев, ЗС I, 413. Дойде келнерът. Филип си поръча неизбежните кебапчета и чаша бяло вино. Ем. Манов, БГ, 90. Насядали около ниски масички, мъже и жени играеха на карти, .., а пъргави келнери им поднасяха сладкиши, вода с лед и дори огън да запалят пурите или папиросите си. Ал. Бабек, МЕ, 67. Сега ханчето беше обществено заведение. Въртеше го един-единствен човек — Дечо, .. Той беше и управител, и келнер. Б. Несторов, АР, 174-175. Хвърляше няколко монети на Коста келнера, плащаше си кафето и бързо си грабваше шапката. А. Каралийчев, С, 257.
2. Остар. Прислужник, камериер в частен дом или хотел. Не бих могъл да очаквам, че слугата отвисоко ще погледне на мене, когато му служа като доктор, отколкото да допусна мисълта, че аз ще гледам на него като на по-долен, защото ми служел като келнер. ССГ (превод), 103. Келнер се казва слуга, който пази ред, чистота в стаите и нагледва вещите на пътниците. Лил., 1884, кн. 7, 13.
— Нем. Kellner. Друга (простонар.) форма: кѐнлер.