КЀЛНЕРИЦА ж. Остар. 1. Келнерка, сервитьорка. Немците обичат да се смеят, .., обичат хумора и на драго сърце се подкачат с него, като с хубавичките и глупавички келнерици по бирариите им. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 197. Тоя хотел, .., нямаше нищо руско, ни славянско, ни българско. Домакинът е маджарин, ..; слугите са гърци, келнерицата немкиня, гостите на трапезата гърци и италианци. Ив. Вазов, Съч. XVII, 188.

2. Прислужница, камериерка в частен дом или хотел. Авторите на кражбата в хотел „Роял“ били вече заловени: келнерицата от хотела, .., извършила кражбата. Пряп., 1903, бр. 15, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)