КЀЛНЕРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до келнер; сервитьорски. Щастливи са ония поети или белетристи, които могат за известно време да се настанят например на келнерска работа, за да се поохранят за сметка на гладните години. Г. Бакалов, Избр. пр, 516. Келнерската служба в хотелите се нуждаеше от защита толкоз, колкото и другите способи за препитание. ССГ (превод), 104.

2. Който е присъщ, характерен за келнер — обикн. угоднически, сервилен. — С какво мога да ви услужа? пита ме той. Веднага ме лъхна келнерската му природа, .., аз го познавам от подкрепителния пункт. К. Калчев, ДНГ, 60.


Източник: Речник на българския език (онлайн)