КЀЛЯ ж. Диал. 1. Само ед. Кел, плешивост.
2. Струпей, пришка обикн. на краста; келка. Царевата черка, .., станала саде кели по лицето. Нар. прик., СбНУ III, 160.
◊ Не ми трябва на здрава глава келя; що ми трябва на здрава глава келя. Разг. Не искам да се заловя с нещо, което ще ми създаде неприятности, когато мога да мина и без него. Що ми трябваше на здрава глава келя. Разг. Съжалявам, че се залових с нещо не така нужно, което ми създаде неприятности.
— Друга форма: кѐла.