КЀЛЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който боледува от кел. По улиците — кошер деца, боси, голи, сополиви, келяви, просят или предлагат вестници и кибрит. Ал. Гетман, ВС, 357. Той беше келяв, както тогава се наричаше тази срамна болест на главата. З. Сребров, Избр. разк., 142. Тепцията повръща им се [на годежарите] след десетина дни с една погача и една баклава, .. От тая баклава се раздава по частичка на всите момкови роднини, .. А нито момъкът, нито момата хапват от тези годежни ястия, .., за да не би бъдъщите им деца да се раждат келяви. СбНУКШ ч. III, 88. Може ли келяв да се не почеше? Погов., СбНУ XI, 156. На келява глава калпак не трябва. Погов., Н. Геров, РБЯ II, 360. С богат да се не караш, с рогат да се не бодеш, с келяв да се не бориш. Погов., Н. Геров, РБЯ II, 360.
2. Който е покрит с келя, струпеи; крастав. В първия миг Здравко не пожела да улови ръката му. Тя беше мръсна, келява, с дълги черни нокти. Но сините очи на момчето го подкупваха с оная дружеска грейка, на която не може да се устои. Цв. Ангелов, ЧД, 20. Смок свири на върба, / сички жеби додаха; / една жаба не доде, / и тя била келева. Нар. пес., СбГЯ, 143.
3. Разг. За растение — дребен, недоразвит. Недалеч се издигаше планината .. Ниско долу, по полите, по корема беше обрасла с недоразвити келяви храсталаци. Ил. Волен, НС, 102. Той падна като ранен в сянката на двете келяви върбички, отхвърли чантата и я откопча бавно и внимателно. Г. Караславов, Избр. съч. II, 474. Какво беше голата Чеч, с бистрите си като сълза извори и позеленели камъни, дето след зимните виелици едва изкласяваха тук-там стръкове мършава ръж и нисък келяв кукуруз? Л. Стоянов, Избр. съч. III, 219-220. Когато някое дърво начене да изсъхнува, или някое криво и келяво, отрязува са .. една педя над земята, разкопава му са около корена мястото надълбоко и са полива често, от това, късото парче израстуват много младоци. 3. Княжески, ПРШ (превод), 30. // За растителност — рядък, слаб, недоразвит. Четвърти ден как слънцето изгряваше над рядката келява горичка, четвърти ден как шестимата партизани лежаха в нея и мокреха устни само със сутрешна роса. Д. Ангелов, ЖС, 630. Позагърна палтото си, защото вятърът подухваше хладно, и тръгна край келявия жив плет по оградата на Стойне. В. Ченков, СНД, 122.
4. Разг. За местност — който няма растителност или в покрит с дребна или слаба растителност. — Много ми е притрябвала вашата прехвалена дълбока оран — пресече ме Даньо. — Задъните зърното, а сетне се чудите защо не може да поникне и нивата остава келява. ОФ, 1950, бр. 1897, 4. По-нататък се белеят келяви стърнища, оскубани ниви. Л. Стоянов, X, 88. Тъпчем оплешивялото теме на баира .. — Върнал си се след тридесет години по тези келяви места, които носиш в душата си .. С всяка педя земя тук съм сраснал, проходил съм върху нейната голота. Сл. Македонски, ЕЗС, 18.
5. Разг. За почва — неплодороден, слаб. — Тая келява земя не може да ни храни. Сл. Македонски, ЕЗС, 27.
6. Прен. Разг. Пренебр. Който няма никакви достойнства, стойност или значение за нещо; нищожен, никакъв. — Кой измисли тая дивотия? .. — Нашият цар и вашият. И управниците му келяви. П. Вежинов, ЗЧР, 40-41. — За един келяв турчин разсипаха селото ни. Ив. Вазов, Р, 55. Митко като че само това чакаше. Веднага отиде при новия командир и като седна до него, тихичко му заговори за своята болка. Какъв партизанин е той с такъв келяв пистолет, и то само с един патрон? М. Марчевски, МП, 121.
7. Разг. В съчет. със същ. за лице или предмет и гл. няма, нямам и под. Абсолютно никакъв (за изразяване на пълно отсъствие, липса на нещо). Келяв майстор не намерих. Δ Келяв билет нямаше за този филм. // Какъв да е, някакъв изобщо. Вървяхме вече от сутринта из това тъжно есенно поле, без да намерим поне една келява печурка. Д. Бегунов, ГВВ, 49.
8. Като същ. Обикн. членувано. Келяв човек; келчо. — Само на кьосето мустаци няма да поникнат и на келявия — коса. Й. Йовков, ΒΑΧ, 65. На келявия нехте [нокти] не трябват, одира си главата. Послов., Π. Ρ. Славейков, БП I, 286. Лъснал като келяв на месечина. Послов., Π. Ρ. Славейков, БП I, 259.
◊ Келяв габър. Вид храстовиден габър, разпространен по топли, каменисти места; свинак. Carpinus orientalis. Бачо Ранко ни поведе пак по пътя и само след няколко крачки кривнахме вдясно, за да се промъкнем в естествения тунел, който ни отведе в лес от най-различни дървета и храсти: бръшлян, мекиш, свинак (келяв габър). Ст. Станчев, HP, 33. Богатата дървесна растителност в района е представена от благун, цер, .., келяв и обикновен габър. ПЗ, 1981, кн. 10, 22.
~ Докопал съм се като келяв ο шапка. Диал. Не се разделям от нещо, защото ми е нужно.
— Други форми: кѐлав, кѐлев.