КЀЛЯВЕЦ, мн. -вци, м. Диал. Растение, обикн. дърво, което е келяво (в З знач.). — Прав си, братко, .. Нека отсечем тоя прогнил келявец, за да не ни напомня миналото... Някои се бяха досетили, та носеха брадви за храстите. Един дори се изсили и замаха по дънера на крушата. Кр. Григоров, ОНУ, 157.