КЕМ, кеш, несв., прех. Диал. 1. Искам, ща.
2. Като спомаг. гл. — за образуване на бъдеще време; ща. — Маро льо, Маро льо, хубава Маро льо, / ..: / Стана ли кеш Маро, царица, пашица? Нар. пес., СбНУ XXXIX, 63. Кога виде три иляди войска, / той наднесе калпак над очите, / па порони сълзи дор до земи. / Съгледа го коня Шаргалия, / па Марко те потио говори: / — Не бой ми се, Марко, мой сайбийо! / .. / Илядо кем я под нозе тури / и илядо ке сабля пресекти. Нар. пес., СбНУ XLIII, 64.